Първо ме намери филмът – случайно – просто името ме привлече,

Първо ме откри филмът – случайно – просто името ме притегли, както и самичък отбелязва Бегбеде, мъчно е да го подминеш. Това име несъмнено продава.

Филмът е много подсладен спрямо книгата, с която се снабдих доста бързо.

Марк Мароние – мъжът, в който би се влюбила всяка жена, страда. Признавам си, беше ненапълно наслаждение да видя по какъв начин мистър " Перфектен " рано или късно открива, че любовта е път, самообладание, шерване и доста често – тестване. Богатите, погалени от великодушната ръка на ориста, мъже са магнит. Привличат, покоряват и след това дълго гледат по какъв начин събираш парченцата от разрушеното си сърце! Но все в миналото, както всички ние знаем, има едно " Но " Филм за мъжкото его, сложено пред дилема – дали ще успее да опровергае изказванието, че любовта трае 3 години? Дали усмивката и чарът на Алис са по-силни от желанието да прелъстяваш и изоставяш? Дали в действителност в днешно време любовта е неотговорен sms? Интересно е да наблюдаваш от другата страна на барикадата, от страната на мъжкото страдалчество. И, несъмнено, за Place Dauphine – това малко богатство по средата на Сена. Триъгълен площад, място за тихи любовни срещи, за дълго очакване, за обединение на дъжд и сълзи... Ходих на него няколко пъти, стоях на пейката и се усмихвах на Марк, който въпреки всичко откри любовта.

Бегбеде... Неизбежно е да се влюбиш! Разглезен, безсрамен, изискан, нехаен, артистичен, действителен мъж, чиито парфюм е с името " Недостижим ". Той и неговият Марк са от този вид герои, които асоциирам с книгите, сложни за четени, само че дълбоки и поучителни. Важно е да ги разлистиш, пък даже това да докара до някоя друга сълза!